10 октомври 2007

Какво е хайку?


Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. То притежава чистотата, сферичността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, сняг, муха - хайку ни насочва как да възприемаме живота на нещата и проблясъците на просветлението. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към сезона. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална, хайку е кратко събитие, което намира непосредствено точната си форма. Хайку не е израз на нещо, а съществуване на нещо.

От декември до декември



***
На моето Цвете

Този залез...
Сякаш ангел ни погали...
И облачето се е закачило и не пуска ноща.


***
На моето Цвете

Линията на живота,
залеза нарисува.
И Ти ли пътуваш по нея?



***
На моето Цвете

Първия ден на декември.
Залеза погали планината.
И в този миг, някъде се чува китара.


***
На моето Цвете

Няма друго, няма други, няма другаде,
освен този миг...
Отлива на залеза.


***
На моето Цвете

Не сме сами –
щом свети прозореца за другия.
И сякаш е първата нощ... Първата ни нощ.


***
На Витоша високия връх,
от лентите на щорите разделен...
По тях ще го стигна.


***
Циганин с тикви на пазара...
И слънцето –
се усмихва.


***
Циганина отви тиквите
и нарежда парче по парче на сергията...
Купувайте жълто!


***
Студена нощ.
Града е опустял,
от спомени...


***
Искрящ ден в края на ноември.
Дори бездомните кучета, някак се усмихват,
на надеждите...


***
Сврака в облаците кацна.
По-високо е, на антената и от Витоша.
Напери опашка на зимата.


***
И отново тази сврака –
човърка около комина.
Прави като слънцето със зимата.


***
О, нима си едната –
от синята вана сред полето?!
Къде отлетяха годините, сврако?


***
Ама, че нагла е тази сврака!
И днес я чакам!
Дали с щипка да я закача на простора?


***
На Ралица - many happy returns of the day

И слънцето -
с гребена на облаците – среса зимата.
Не остарявай, момиче!


***
Текат облаците, като зимна река,
ту слънцето огрява Витоша, ту мъглата я забулва.
Какъв спектакъл!


***
На моите приятели

Капка, капка, капка...
Изтичат слънцето, снега и зимата...
Подарявам Ви всяка една.


***
На милиони пръски,
се разбиват капките...
Хванете ги де!


***
Гълъб на парапета.
Помниш ли, когато бяхте двама?
Отлетя...


***
Побеля Витоша от сняг.
Ей, сега ще я докосна!
Облаците я погалиха.


***
Посребрените кичури...
Облаците ги сресаха, слънцето ги погали -
косите на Витоша.


***
Мъглата навън -
нима още 30 дни до Коледа?
Yesterdays dreams, tomorrows memories...


***
На Нели

Пушенето убива –
живота също.
Lucky Strike*.
___________________________
*”to STRIKE it lucky” разг. изваждам късмет, щастието ми се усмихва
*”lucky STRIKE” щастливо откритие
2. гeoл., мин. посока, направление (на пласт)
3. тех. равнило
4. клъвване (на риба)
5. ам.сл. удар
* марка цигари
________________________________


***
От комина на къщата,
излитат огнени звездички.
Играят си в ноща и зимата.


***
И тази нощ, не е последна.
Фойерверки от комина -
гонят се в небето.


***
Всяка сутрин, всеки ден, всяка нощ...
Каквото и да минава през сърцето ти -
остани... Demasiado Corazon*
____________________________
*песен на Willy De Ville


***
Последното облаче – огряно от слънцето,
закачило се за Витоша...
„И ще тръгнем по своя път, сами...”*
___________________
*”Среща” – песен на Щурците


***
„Не е лесно, не е лесно,
у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен...”*
Привечер през ноември.
___________________
*”Любовта без която не можем” - песен на Тангра


***
Сълзи - в ноемврийската нощ – падащи снежинки.
А в пясъчния часовник на пустинята -
парят под краката ти.


***
Отвори вратата,
боса е дошла на гости –
зимата.


***
Тишина, покой,
и Ти на верандата...
Откъде да ви изпиша?


***
Над притихналия град –
студеното дихание на ноща.
Зима, охлади сърцето ни!


***
Ноща – наоколо,
снега под мен...
Чувате ли пианото и саксофона?


***
В 2 часа през ноща –
полетя от терасата - снежна топка.
Как да я прегърна?


***
Минава вече 5.
Черни връх единствено белее,
в тъмнината.


***
Каква утрин...
Белия чершаф на зимата -
зави града.


***
Бучи реката -
не чува тихата приказка в парка.
По снега - стъпки на черно куче.


***
Бучи реката -
не чува тихите стъпки по снега,
на черното куче.


***
Зимна приказка - снежинките разказват...
А под моста в Южния парк -
мътната река тече.


***
Парното - вътре си трае и грее.
А зимата навън –
разобличаващо се усмихва.


***
Небето просветля.
Плуваме в реки и листа по улиците.
Отново на път през ноември...


***
На племеницата ми

Какво правиш? Добре съм.
Как си? Какво да правя.
Урок по гръцки.


***
5 часа сутринта - пържат кюфтета,
в 6 - с цигарена кащлица, стават за работа.
Сутрин през ноември в Тракия*.

___________________________
*Тракия – панелено гето в Пловдив


***
Листата -
самотните мигове...
Какъв листопад!


***
Сини, сини, сините очи
на тигъра -
край язовир Копринка...


***
Тигъра – вързан за верига -
полегна на сянка.
А наблизо стадо си пасе...


***
Погледна ме...
Тигър на верига.
Кой от нас е на пътя на другия?


***
Събрахме се -
около кафявия кон.
Но как да се качим всички?


***
Разминаваме се с кравите.
Те не бързат,
връщат се от паша.


***
Кога зърнах вълка?
Когато се разделихме в гората,
или когато срещнах погледа Ти?


***
Прасе в тава на масата,
около него други.
То с нещо в устата, те сега ще ги напълнят.
___________________________________________

Някакъв тест: Да подредиш животните по предпочитание.
Символизирали приоритетите ти:

Тигър – гордоста
Кон – семейството
Крава – кариерата
Вълк – Любовта
Прасе – парите
____________________________________________


***
Автобус N:72.
Различни сме и миришем различно.
Но се возим в един автобус.


***
С игрива усмивка слънцето –
докосва есента.
Сега и въпреки всичко.


***
Светлини, минувачи, светлини, минувачи...
Добро утро, Моцарт!
Alegro vivace.


***
Забравени –
ветрило, огледало, чаша за чай...
И жълтите чехли на октомври.


***
Кимоното липсва,
ветрилото и раздялата са тук.
Подаръка на октомври?


***
За градинар или гробар,
са листата – разпиляните ноти,
в парка на Моцарт?


***
Парк във Виена –
прокъсан килим.
В София - чергата на есента.


***
Мокър килим от листа
в парка Санкт Маркс.
Покрова на Моцарт?


***
Пътя с килим или с черга -
листата са постлали?
Накъде през октомври?


***
На Петя Дубарова

Листата и тревите килим са ми постлали.
"Постой при нас! Със теб ни е добре!"
Къде да ида?


***
Пъпките на хризантемите –
погалиха сивото небе.
Сутрин през октомври.


***
Отронено листо –
не може да се върне
на дървото.


***
На К.

И форда мълчи –
с пирон в гумата.
И в сърцето влезе есента.


***
На К.

Есента дойде –
с пирон в гумата.
Смени гумата.


***
На К.

Две кленчета -
посадихме.
Но къде?


***
На едно Цвете

Дъжд по стъклата.
А твоята капка –
ще се слее ли с моята?


***
На едно Цвете

Дъжд в Търново.
На кои хълмове сме –
аз и Ти?


***
Обгорели хълмове
край път,
и магаре - вързано за небето.


***
Хълм, въже, магаре
слиза -
от небето.


***
На едно Цвете

Ти – в планините.
Аз в града.
Прохлада през юли?


***
Върху барплота в OMV -
зелена муха.
Разхожда се като акционер.


***
"Ток на Земята -
как иначе ще се обичаме,
ако ги нямаше жиците?"


***
Той иска нещо -
знае, че е без нищо.
Спъва се и намира всичко.


***
Снегът –
бялата пелена на времето.
Още я чакаме.


***
Дъжд през зимата.
Няма стъпки по снега –
какво ли ще ни кажат?


***
Снежинка кацнала на ръката ми?
От първия сняг –
който не е още завалял...


***
Слънцето се промъква през щорите.
Ти и аз –
през декември.


***
На М.

Червената коса –
разпали
сламата на есента.


***
На Е.

Вечерта –
тъжното сърце на есента.
2 - ра бутилка вино, чашата една...


***
Няма спирка скитника.
Само път...
И есенни листа по пътя.